Какво значи промяната при обществените поръчки на Здравната каса?
Министерството на финансите предлага промени в закона за публични поръчки, които включват в обсега на закона заплащанията за здраве, осъществявани за възлаганите действия и доставки от Националната здравноосигурителна сподели (НЗОК). През последните няколко дни съвсем всички заинтригувани страни – лекари и лекарски организации, публицисти и здравни експерти се изрекоха мощно сериозно срещу предложенията на финансовото министерство. Какво в действителност ще се промени и до каква степен сериозен е рискът те да доведат до земетресения в системата на опазване на здравето в България, в случай че бъдат признати в оферти тип?
Накратко препоръчаното изменение в Закон за обществените поръчки е обвързвано с унищожаване на изключението в член 14, алинея 8 а точно, че Закон за обществените поръчки не се ползва за контракти, сключвани от НЗОК с реализатори на здравна помощ по смисъла на член 58 [1] от Закона за здравното обезпечаване, както и контракти за възнаграждение и за договаряне на отстъпки на лекарствени артикули, медицински произведения, високоспециализирани апарати/уреди за самостоятелна приложимост и помощни средства, съоръжения и уреди за хората с увреждания. Дали с унищожаване на това изключение се чака всички здравни услуги, които лечебните заведения оферират на жителите и за които НЗОК заплаща, да се провеждат по реда на закона за публични поръчки? Или ще се чака, в случай че Министерство на здравеопазването или НЗОК желаят за тяхната активност да има особено изключение, те категорично да се обосноват и потвърдят? Или пък нищо няма да се промени, тъй като активността на НЗОК се контролира по закона за здравното обезпечаване, а не по Закон за обществените поръчки? В претекстовете на МФ четем, че методът на изключване на контракти на обществен снабдител на услуги представлява „ …казуистичен метод, който е в прорез с уредбата на изключенията в използваните наставления. Освен това, съгласно Европейска комисия въвеждането на изключения, отвън посочените в директивите е неприемливо, а категорично плануваните в тях следва да се поясняват и ползват строго стеснително. “
В претекстовете на финансовото министерство обаче липсва информация за извършени предварителни разисквания на тези промени и на всички резултати, до които те могат да доведат – неслучайно заинтригуваните страни (като Български лекарски съюз например) реагират толкоз остро. Независимо от това би трябвало да се има поради, че предлагането носи своите позитиви, един от които е обвързван с уеднаквяване на метода към харченето на обществен запас и ограничение на изключенията от публичните поръчки. Втори е опцията най-сетне касата да стартира селективно да договаря с снабдители на здравни услуги – деяние, което ще докара до по-добро качество на услугите за пациента. На трето място ще се ограничи опцията НЗОК да договаря цени и размери непосредствено с лекари в лицето на БЛС и да стартира да договаря с лечебни заведения (болници).
Негативните страни на метода са свързани най-много със сложността и времеемкото осъществяване на публичните поръчки. Възможността поръчките да се апелират и плануваните в Закон за обществените поръчки периоди за това в допълнение ще отсрочат във времето стартирането на процесите. Пълна е неяснотата по какъв начин тъкмо ще се прави асортимент и при какви условия, по какъв начин ще се подписват контракти с лечебните заведения, кой и по какъв начин ще дава цялостния размер здравни услуги на територията на страната, в това число и в районен проект. Реалистични са упованията (и може би точно това е задачата на този подход), че част от лечебните заведения няма да съумеят да сключат контракти с касата и заради тази причина ще спрат да действат. Други пък няма да проявят интерес да вземат участие в комплицирания развой на публичните поръчки заради една или друга причина и ще излязат на „ свободния пазар на здраве “, на който пациентът ще заплаща напълно цената на здравната услуга, без значение че може да е здравноосигурен. Липсва обаче разбор какъв брой и какви лечебни заведения биха попаднали в тези хипотези.
Дори и нищо да не се промени в правилата на действие на НЗОК обаче, за какво е значимо какво се случва с разноските на касата за опазване на здравето? Често се не помни, че касата изразходва забележителен обществен запас – за 2022 година общите разноски в бюджета на НЗОК са 6,1 милиарда лева, включително 2,8 милиарда лева за болнична помощ, 1,5 милиарда лева за медикаменти за домашно лекуване 363,7 млн. лева за първична помощ и 380 млн. за профилирана извънболнична помощ. Никак не е без значение какви са разпоредбите и процедурите за изразходването на тези средства.
Накрая единствено ще отбележим, че публичните поръчки са метод, който е доста ефикасен при търсене на бистрота и конкуренция на пазари на артикули и услуги, за които се заплаща с обществен запас. Здравеопазването също би могло да го ползва при избрани условия. Ако обаче се цели същинска систематична промяна в бранша – да вземем за пример смяна в договарянето на цени и размери действия, е добре почтено да се признае каква е задачата и да се показа цялостна идея (програма, пакет от документи, планове на законови промени, анализи), която да адресира ясно какво ще се случва и по какъв начин, какви са рисковете и опциите и най-много – какви са предстоящите резултати върху всички участници в системата. С изменение на един член в един закон тихомълком това няма по какъв начин да се случи. На дневен ред остават и въпросите за смелите и нужни промени в опазването на здравето, да вземем за пример:
Ще се демонополизира ли касата?Ще се промени ли остойностяването и заплащането за услуги в лечебните заведения?Ще се промени ли и по какъв начин процесът на договаряне сред финансиращата институция и доставчиците?Ще се лимитират ли доплащанията от джоба на пациентите и по какъв метод?
На тях към момента явен отговор липсва.
[1] Чл. 58 от ЗЗО гласи, че реализатори на здравна помощ са лечебни заведения или техни обединявания по Закона за лечебните заведения и национални центрове по проблемите на публичното здраве по Закона за здравето – на процедура всички снабдители на здравни услуги в България.
Източник: Института за пазарна икономика
Накратко препоръчаното изменение в Закон за обществените поръчки е обвързвано с унищожаване на изключението в член 14, алинея 8 а точно, че Закон за обществените поръчки не се ползва за контракти, сключвани от НЗОК с реализатори на здравна помощ по смисъла на член 58 [1] от Закона за здравното обезпечаване, както и контракти за възнаграждение и за договаряне на отстъпки на лекарствени артикули, медицински произведения, високоспециализирани апарати/уреди за самостоятелна приложимост и помощни средства, съоръжения и уреди за хората с увреждания. Дали с унищожаване на това изключение се чака всички здравни услуги, които лечебните заведения оферират на жителите и за които НЗОК заплаща, да се провеждат по реда на закона за публични поръчки? Или ще се чака, в случай че Министерство на здравеопазването или НЗОК желаят за тяхната активност да има особено изключение, те категорично да се обосноват и потвърдят? Или пък нищо няма да се промени, тъй като активността на НЗОК се контролира по закона за здравното обезпечаване, а не по Закон за обществените поръчки? В претекстовете на МФ четем, че методът на изключване на контракти на обществен снабдител на услуги представлява „ …казуистичен метод, който е в прорез с уредбата на изключенията в използваните наставления. Освен това, съгласно Европейска комисия въвеждането на изключения, отвън посочените в директивите е неприемливо, а категорично плануваните в тях следва да се поясняват и ползват строго стеснително. “
В претекстовете на финансовото министерство обаче липсва информация за извършени предварителни разисквания на тези промени и на всички резултати, до които те могат да доведат – неслучайно заинтригуваните страни (като Български лекарски съюз например) реагират толкоз остро. Независимо от това би трябвало да се има поради, че предлагането носи своите позитиви, един от които е обвързван с уеднаквяване на метода към харченето на обществен запас и ограничение на изключенията от публичните поръчки. Втори е опцията най-сетне касата да стартира селективно да договаря с снабдители на здравни услуги – деяние, което ще докара до по-добро качество на услугите за пациента. На трето място ще се ограничи опцията НЗОК да договаря цени и размери непосредствено с лекари в лицето на БЛС и да стартира да договаря с лечебни заведения (болници).
Негативните страни на метода са свързани най-много със сложността и времеемкото осъществяване на публичните поръчки. Възможността поръчките да се апелират и плануваните в Закон за обществените поръчки периоди за това в допълнение ще отсрочат във времето стартирането на процесите. Пълна е неяснотата по какъв начин тъкмо ще се прави асортимент и при какви условия, по какъв начин ще се подписват контракти с лечебните заведения, кой и по какъв начин ще дава цялостния размер здравни услуги на територията на страната, в това число и в районен проект. Реалистични са упованията (и може би точно това е задачата на този подход), че част от лечебните заведения няма да съумеят да сключат контракти с касата и заради тази причина ще спрат да действат. Други пък няма да проявят интерес да вземат участие в комплицирания развой на публичните поръчки заради една или друга причина и ще излязат на „ свободния пазар на здраве “, на който пациентът ще заплаща напълно цената на здравната услуга, без значение че може да е здравноосигурен. Липсва обаче разбор какъв брой и какви лечебни заведения биха попаднали в тези хипотези.
Дори и нищо да не се промени в правилата на действие на НЗОК обаче, за какво е значимо какво се случва с разноските на касата за опазване на здравето? Често се не помни, че касата изразходва забележителен обществен запас – за 2022 година общите разноски в бюджета на НЗОК са 6,1 милиарда лева, включително 2,8 милиарда лева за болнична помощ, 1,5 милиарда лева за медикаменти за домашно лекуване 363,7 млн. лева за първична помощ и 380 млн. за профилирана извънболнична помощ. Никак не е без значение какви са разпоредбите и процедурите за изразходването на тези средства.
Накрая единствено ще отбележим, че публичните поръчки са метод, който е доста ефикасен при търсене на бистрота и конкуренция на пазари на артикули и услуги, за които се заплаща с обществен запас. Здравеопазването също би могло да го ползва при избрани условия. Ако обаче се цели същинска систематична промяна в бранша – да вземем за пример смяна в договарянето на цени и размери действия, е добре почтено да се признае каква е задачата и да се показа цялостна идея (програма, пакет от документи, планове на законови промени, анализи), която да адресира ясно какво ще се случва и по какъв начин, какви са рисковете и опциите и най-много – какви са предстоящите резултати върху всички участници в системата. С изменение на един член в един закон тихомълком това няма по какъв начин да се случи. На дневен ред остават и въпросите за смелите и нужни промени в опазването на здравето, да вземем за пример:
Ще се демонополизира ли касата?Ще се промени ли остойностяването и заплащането за услуги в лечебните заведения?Ще се промени ли и по какъв начин процесът на договаряне сред финансиращата институция и доставчиците?Ще се лимитират ли доплащанията от джоба на пациентите и по какъв метод?
На тях към момента явен отговор липсва.
[1] Чл. 58 от ЗЗО гласи, че реализатори на здравна помощ са лечебни заведения или техни обединявания по Закона за лечебните заведения и национални центрове по проблемите на публичното здраве по Закона за здравето – на процедура всички снабдители на здравни услуги в България.
Източник: Института за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ